Използвахме за заглавие този цитат от Илф и Петров защото изминалата година ни показа много ясно, че дори и да се сменят правителствата, проблемите остават, а делото по решаването им са пада пак на нас.

Историята показва, че когато достатъчно голям брой хора застанат зад една и съща кауза, те могат да упражнят успешен натиск върху политиците.

За мнозина в момента тази кауза е провеждането на национален референдум свързан с мажоритарния избор на част от народните представители, задължителното и електронното гласуване.

Евентуалните позитивни резултати от този референдум, биха се усетили в дългосрочен план. Също така, не е ясно дали той ще предостави възможност на българските граждани да упражнят някаква форма на контрол върху  действията на политиците след като те бъдат избрани.

Ситуацията в която се намираме изисква както бързи решения на най-сериозните проблеми, така и начин, чрез който да упражняваме по-пряк контрол върху избраните от нас политици. Някой може би ще запита защо ни е нужно всичко това? Нуждаем се точно от този тип промени за да се защитим от институционалното насилие, което държавата ни в лицето на тези, които я управляват, упражнява върху нас всекидневно. Не, тук не става въпрос за битово насилие, а за насилие породено от престъпното бездействие и неадекватните действия на управляващите в България. Това насилие може да приема различни форми, но ефекта от него се усеща най-силно от децата ни.

Например, във второто издание на доклада си "Бележник 2013", сдружението "Национална Мрежа за Децата" писа тройка по шестобалната система на предишното правителство за грижите му за децата в България. Тази оценка е поставена на базата на критерии като здравеопазване, образование, семейна среда и алтернативни грижи, детско правосъдие и общи принципи по Конценцията на ООН за правата на детето. Каква според вас ще бъде оценката на сегашното правителство?

Държавата ни не прави достатъчно за да защити личната безопасност на децата ни, а същевременно данъкоплатците в България финансират съществуването на полиция и жандармерия. Неотдавна бе извършено блудство с 16 годишно дете в едно сливенско село. Защо тогава са ни МВР и жандармерията след като не могат да предоставят най-фундаменталната услуга заради която са създадени?

Над децата ни се извършва и културно насилие и то пак от страна на държавни институции. Можем да вземем за пример доклада от 2012 на Комисията за Защита от Дискриминация според който творчеството на Христо Ботев обижда несъществуващата от 90 години Отоманска империя.

Зад много от социалните проблеми на децата всъщност се крият икономически проблеми. Знаете ли, че 52% от децата в България живеят на прага на бедността? А когато тези деца порастнат, много от тях избират да търсят бъдещето си в чужбина именно поради липсатa на професионална реализация в България. Всяка година между 20 000 и 25 000 души на възраст от 25 до 39 години напускат странати ни, според изследване на синдиката "Подкрепа". Ето това е прекия ефект от монополите в България, от липсата на адекватна защита на потребителите и от меко казано неефективната държавна политика за борба с безработицата в страната.

Всички тези проблеми представляват пряка заплаха за националната сигурност на страната. Чий провал е, че стратегията и концепцията за национална сигурност на България не отразяват това? Например, Националния Съвет за Сигурност на Индия определя заплахите за националната сигурност на страната си изхождайки от политически, икономически, енергийни и други стратегически съображения.

С оглед на всичко казано до тук, бихме искали да предложим конкретно решение, което няма да изисква нито национален референдум, нито дълъг период от време, нито допълнителни бюджетни разходи.

Предлагаме правителството да учреди длъжността граждански омбудсман към Съвета по Сигурността към Министерския Съвет, а защитата на културното наследство, икономическата стабилност и личната безопасност на българските гражданите да станат част от стратегията и концепцията за национална сигурност на България.  

Главното задължение на въпросните омбудсмани ще бъде да представят за обсъждане пред Съвета по Сигурността потенциални заплахи за националната сигурност и предложения за нейното засилване идващи директно от граждани и граждански организации.

Ще оставим експертите да решат на базата на какъв принцип да се избират омбудсманите. Най-важния критерий на който те трябва да отговарят е да не са представители на политическите институции и организации и да не са под техен контрол и зависимост.

Например, един такъв омбудсман би могъл да бъде най-високопоставения служител на Европейската Комисия, който е български гражданин. В момента това е г-жа Кристалина Георгиева. 

България е член на ЕС и НАТО, поради което случващото се в нея оказва малко или много влияние върху всички нейни съюзници и стратегически партньори.

Тази идея може да се превърне в реалност само с едно решение на Министерския Съвет. За да стане това обаче, трябва всички да застанем зад каузата граждански омбудсман за националната сигурност и да я реализираме като упражним натиск върху управляващите.